Искаш ли да пътуваш между измеренията? Решението е едно посещение до невероятната планиан Родопи!

Ако можеш да си избереш само едно пътуване за цялата година къде би било то?

Повечето хора ще кажат море, но аз горещо ще ти препоръчам това да бъде именно тази невероятна планина. Чети следващите редове за да разбереш защо!

Още от началото на 2017 година с Йоанна си говорим за това как и на двамата ни се пътува много, но по-скоро из България. Не защото няма полети до много интересни градове в Европа и по света, или защото не можем да запалим колата и да отидем на някой готин road trip. Идеята ни беше да опознаем по-добре родината си и всичките извънземни гледки и места, които предлага тя. Докато си разказвахме кой къде е ходил и какво друго иска да види, се оказа, че има много места в списъка. Запазихме годината за БГ пътувания, а първото място в списъка беше отредено на планината Родопи.

(Прочетете също и за Бузлуджа ето тук.)

Докато планирахме къде да отидем се сетихме, че можем да си направим група във Facebook, където да се организираме с приятели и да пътуваме повече хора, за да е по-весело. Така и направихме – групата беше готова на следващия ден и заредена с десетина човека, готови да се поразходят из пътищата на България, няколко примерни трипа и много нетърпение всичко да започне.
Към момента, в който пиша тези редове групата вече е по-голяма – над двеста човека и е с цел публикуване на невероятните места от страната ни, за да могат всички да ги видят, но това не означава, че съвсем скоро няма да организираме пътуване и с повече хора. Ако искаш да се присъединиш и ти виж тук – Travel Bulgaria.

Първият ни маршрут включваше първоначално два язовира – Батак и Доспат, със спане в Цигов Чарк – много живописна местност до язовир Батак с доста малки хотелчета и вили, където да се насладите на спокойствието и красотата на района. В първия ден минахме през град Пещера и го разгледахме от високите стени на крепоста Перистера. Поддържана и наскоро реновирана, това се оказа една малка перла в района, с гледка на 360 градуса и много приятни местенца за снимки. След това се запътихме към пещерата Снежанка. Там най-интересното всъщност беше разходката от паркинга до пещерата. Солидно изкачване в началото до една пейка с доста живописна гледка и после лека пътечка до входа на пещерата. Той се охраняваше от един голям котарак изглеждащ сякаш преминал през много боеве и защитавал пещерата дълги години, с горда осанка и липсващо парченце от ухото. Имаше си и табелка с красноречив надпис – “Котка” за всички, които биха имали проблеми с този “звяр”. Денят завърши на контра стената на язовир Батак с една от най-епичните гледки за деня – тъмно синята вода осветявана зад нас от залязващото слънце, скривано от преминаващи пред него облаци, които много бързаха да се приберат преди свечеряване и препускаха диво напред. Тази невероятна скорост беше, за да се присъединят към буреносните си братя над самия язовир. Така и не заваля, дори през нощта, когато се бяхме скрили в една малка и сравнително уютна виличка.

Сутринта времето се беше върнало към свежото и слънчево състояние на ранната пролет и макар леко хладно, ни надъхваше за предстоящия ден. Изнесохме се от вилата рано, за да се отправим към следващата си дестинация – язовир Доспат. По пътя се насладихме на невероятни планински гледки, гори и сняг тук таме. Нямаше как да не спрем около 8 пъти, защото всеки завой предлагаше следваща красота за снимане. Любими от тях бяха още два язовира, които не бяхме предвидили, но сме много щастливи, че видяхме – Малък и Голям Беглик. Първият беше покрит с лед, но много живописен с облаците движещи се по дължината му, а на вторият – вятъра щеше да ме отвее докато се опитвах да снимам най-добрия му ъгъл качен върху парапета на язовирната стена.

С тези и още няколко спирки накрая се спуснахме и до крайната ни дестинация – язовир Доспат.

Когато вече Google Maps ни казваше, че сме на 8-10 км от града се натъкнахме на пейка, сложена точно до мантинелата на пътя, а пред нея гората беше разчистена (явно за да прокарат електрически стълбове) и разкриваше една от най-зашеметяващите гледки, която видях през годината! До преди да видя това с очите си съм смятал, че подобни неща можеш да видиш само на някой закътан остров на другия край на света, или в трудно достъпни планини, които само най-големите смелчаци дръзват да покорят. Чувството там беше невероятно и не мога да не го препоръчам повече като едно от задължителните места за любителите на омагьосващата природа.
Следващата спирка беше град Доспат, където ако трябва да съм честен ми направи впечатление само едно площадче, точно на влизане в града, което беше направено като тераса с няколко пейки, гледащи отново към язовира. Паркирахме там и се спуснахме до самата вода, където поляната преливаше във фин пясък мокрен в края от леките вълнички. Тази точка е другото задължително място, защото от нея се вижда язовира по цялата му дължина, изгубващ се в далечината на осемнайсетте си километра.

Следващата дестинация след Доспат беше село Равногор и по-точно Бековите скали, в близост до селото. Тя е известна още и като Червената скала. Какво се обърка обаче?

Ами когато не познаваш някой район и разчиташ на Google Maps да те заведе понякога стават и гафове. Нашият гаф беше, че се наложи да караме с двете коли по най-лошия черен път из целите Родопи. Два километра по него и се върнахме, защото в един момент камъните колкото гумите започнаха да се препречват, а снега ни заобикаляше отвсякъде в боровата гора, през която лъкатушеше пътчето. След като спирахме няколко пъти да проверяваме дали ще може да минем през поредната яма решихме да минем по заобиколния път, което определено препоръчвам и на теб. Тръгнахме на обратно, от там през Пещера и Брацигово, като си набелязахме няколко неща, които искаме да видим следващия път. Пътят се виеше като спагети и час и малко по-късно се озовахме в Равногор – страхотно място, с усещане, че времето е спряло, но от това приятното, дето искаш да му се насладиш.

Иначе за Бековите скали – така и не ги видяхме, въпреки огромного ни желание. За да се стигне до тях се излиза от Равногор по малък черен път, след последната къща, а единствените указателни табели, които намерихме казват, че скалите са рна ляво, а на дясно има старинна гробница. Не мислете обаче, че тази малка табелка беше лесна за откриване… Продължихме на ляво, но не след дълго спряхме, защото пътят беше с доста сериозни кратери. Явно някои коли минаваха, но моята фиеста с 4 човека вътре закачаше и решихме да походим пеш. В първия момент в полезрението ти попада китна бяла църква сгушена в подножието на голямо скално образувание. Това ли са тези прословути скали? Ами не… Оказа се, че това, което търсим е на още 2-3 километра по същия този път, а времето беше срещу нас и слънцето оцветяваше фона зад нас в розово, оранжево и няколко нюанса на лилавото. Решихме, че няма смисъл да замръкване още преди да стигнем и се настанихме на скалите зад църквата, които искам да ти кажа, че не са никак за подценяване и определено всички си харесахме мястото, от което съзерцавахме залеза.

Не мисля, че някога ще забравя невероятната гледка, която се простираше около нас, а особено на тази светлина.

В ляво дори се виждаше едно ъгълче от язовир Въча, на който прекарахме няколко дни при едно от следващите пътувания, за което ти разказвам ето тук – Родопи – любими кътчета, необятна природа и как да се откъснеш от света за няколко дни.

Направихме доста снимки, няколко time-lapses и вече в мрака се запътихме към колата, а от там и към София.

Трудно ми е да изразя с думи колко невероятни, магически и хипнотизиращи места има във вече любимата ми планина Родопи.

Преди да стъпя там бях чувал подобни изказвания от много познати, но сега след като отидох да проверя на какво толкова се възхищават тези хора, единственото което мога да направя е да се присъединя към общото мнение. Всичките тези невероятни селца, обширни язовири, всеки със своето си уникално усещане и най-вече спиращите дъха гледки ме впечатлиха толкова много, че смятам да продължа да ходя редовно там и за напред.

В Google Maps имам доста сериозен списък със забележителности из тази така необятна планина и въпреки, че успях да видя и заснема доста от тях, все още има какво да се види. Отделно, че Родопите са едно място, което си заслужава да се разглежда отново и отново. Пълно е с места, които могат да се видят през различните сезони и все ще са красиви, но със специфичен чар, за всеки от тях. Наскоро Дарио от блога BeyondSofia започна този проект да снима дадена локация през лятото и през зимата от същите места, запазвайки същата композиция на снимката, за да се види колко е интересно всъщност да наблюдаваш едно място в различно време на годината.

 

Докато си избирахме накъде да потеглим при следващото ни пътуване се заляхме с информация за 100-те национални обекта, разни алтернативни забележителности, за които почти нищо не пише из нета и разкази на хора, кое трябва задължително да видим от нашата мила родина. Опитахме се да подредим нещата с някакъв приоритет, за да си направим планове за годината, но всички оставаха с приоритет едно. Накрая по една или друга причина пак се озовахме в Родопите – явно си ни влечеше натам, но за причините за това ще разкажа в следващия ми пост на тема пътувания.

Желанието да се разходите из една от най-величествените планини в България. Просто е, но е истинско – няма човек докоснал се до красотата и духа на планината Родопи, който да не иска да се разходи там отново. В последно време и бая народ се изнесе директно да живее по разни горски селца, което всъщност е доста примамлива идея, като се сетя за трафика в София, вечно намръщените хора и мръсния въздух, който дишаме в столицата. Много съм щастлив, че голяма част от IT професиите могат да се работят и дистанционно и по-този начин тези хора, направили избора да живеят сред природата могат да изкарват добри пари и на село. Признавам си, че аз все още не съм готов да направя тази крачка и в града има бая неща, които изискват присъствието ми, но с всеки изминал ден съм все по-насъскан да прекарвам повече време в планината.

Тъй като пиша статията доста време след това пътуване, вече се насъбраха не малко локации за описване и за споделяне, тъй като успяхме да пътуваме поне по веднъж всеки месец от годината.

Сподели тази статия с приятелите си, които имат нужда от напомняне, че България е зашеметяващо красива и трябва да бъде обиколена задължително! Споделянето е грижа!

Ако искаш да следиш по-изкъсо какво се случва в блога можеш да ме последваш в социалните мрежи, където споделям снимки, видеа и съвети от и за пътувания, мода, стил и живота като цяло: Facebook, Instagram, YouTube, Twitter.

Следващи:

Родопи – любими кътчета, необятна природа и как да се откъснеш от света за няколко дни

Устието на река Ерма

Пещера Проходна

Седемте Рилски езера

Вила Дива на Въча

Несебър

Белоградчишките скали

Разходка из Черноморието: Созопол, Варна, Балчик, Тюленово, залив Болата, Каварна, нос Калиакра

Чудните скали и Крепостта Овеч в Провадия

Велико Търново

Боровец

Банско

Велинград и вила Вучев

Стара планина: Арката на Свободата и паметника Шипка в мрака

Пловдив