Черната скала - една страхотна разходка в близост до Боровец

Ще ходиш до Боровец и се чудиш какво да видиш в района и заслужава ли си, ако не е за каране на ски и сноуборд?
В този пост ще ти кажа защо си заслужава и кое е мястото, което определено ще ти хареса ако си падаш по красиви гледки от високо.

Ако няма да е зимата на сняг ти препоръчвам да ходиш към Боровец през есента – тогава е невероятно, заради всичките шарени дървета и ако уцелиш хубав ден да има и малко слънце ще ти стане едно от любимите пътувания. Става и през останалото време разбира се, но всеки си има любим период от годината нали така.

Ние с Йоанна ходихме средата на октомври, тъй като последната сватба, която снимах за сезона беше тогава, в хотел Рила. Ако ти е интересно какво точно снимам можеш да видиш сайта ми за фото и видео заснемане ето тук, а за сватбите ето тук.

Така и така имахме това страхотно време, така и така неделята ни беше свободна, та решихме да видим какво има в района. В други блогове попаднах на информация за Черната скала и решихме, че това ще е мястото, до което ще се разходим. Идеално е за една разходка от 2-3 часа и след това късен обяд, или вечеря в някоя механа в Боровец или Самоков например.

Черната скала е както предполагаш – скала, по-точно огромна скала, така разположена, че като се качиш на нея се разкрива невероятна гледка към цялата местност покрита с микс от иглолистни и широколистни дървета, а в далечината село Радуил, което допълва страхотния пейзаж.

Как се стига до Черната скала?

От хотел Рила с колата тръгнахме в посока село Радуил. Това е на дясно по главния път (на ляво е Самоков) и на излизане от района с хотелите е апарт-хотел Секвоя, там паркирахме и тръгнахме пеша по горски път. Той попринцип може да бъде изкачен с кола, но не го препоръчвам, тъй като не е толкова хубав, а и тази разходка до горе си е част от преживяването.

В Google Maps можеш да напишеш Черната скала и ще видиш и мястото и пътя, като по него няма къде да се объркаш като цяло.

Има и друг път, който започва изкачването някъде от центъра на Боровец за който прочетох, но Google Maps ни показа този и решихме да хванем него. Радвам се, че стана така, защото по пътя се засякохме с Дарио от Exploring Beyond Sofia, с който отдавна не се бяхме виждали. Хубаво е да срещаш хора, които обичат пътуванията колкото теб. А ти обичаш ли да скиташ из красивите кътчета на България?

Продължихме изкачването, което от мястото, на което оставихме колата до Черната скала отнема един час с нормално темпо. Отне толкова дори с нашите спирания за снимки при всяко дърво и всяко листенце.
Много ми хареса как над нас се образуваше тунел от шарени листа и от време на време се прокрадваха някои слънчеви лъчи. Това допълни цялостното усещане много, за това пак ще ти кажа – най-доброто време за там е шарения период на есента. Всъщност искам да го видя с натрупал сняг, може и да си променя мнението, но тогава много ще зависи колко мъглив е деня. Определено ще е различно.

Когато приключи изкачването има по-широко място, с няколко маси и пейки и от него ти остават има-няма 100тина метра по тясна пътечка, за да излезеш от храстите върху Черната скала.

Какво е усещането в този момент?

Първата мисъл там е, дали това малко мостче ще ме издържи – не изглежда толкова стабилно…
Когато излизаш от храстите и малката пътека, трябва да минеш по малко мостче от цимент, което те отвежда на самата скала. Не се притеснявай от това – има парапети, както на моста, така и на цялата скала.
Следващото нещо, което минава през главата ти е, колко е яко изведнъж да изляза на такова място с 360 градусова гледка над долината. И вече стигайки до ръба виждаш основната гледка и в този момент забравяш за предишните мисли.

Много ми допада и като човек не мисли за мрачната история на мястото, за която няма да описвам в този пост, а се кефи на гледката и разходката сред природата всичко е страхотно.
Тъй като знам, че ще има хора, заинтригувани от мрачната история, за нея може да потърсите в Google. Не мисля, че има смисъл да я дублирам, или пък за теб да четеш кофти неща, които са били в миналото и няма да се променят, дори да я нямаше скалата.

С Йоанна постояхме на Черната скала почти час, през което време дойдоха и си отидоха доста хора – все пак беше слънчев уикенд през есента, малко преди всички да се затворят по домовете си за зимен сън. Това беше единствено не толкова приятно нещо за целия ден.

Признавам си, че даже леко се подразних на една тълпа момичета, поне 10, които още с пристигането си сигурно се чуваха чак до околните села, докато се нагласят за селфита, на които дори не се разбираше, че са сред природата…

Няма значение, няма да завършвам поста с негативизъм – всеки има право да се кефи на разходките си по какъвто начин иска, стига да не пречи на останалите разбира се. Надявам се и ти да си на това мнение и с усмивка да се поздравим като се засечем по пътеките.

Определено смятам, че Черната скала трябва да е в списъка ти с места, които да посетиш ако вече не си. А като го посетиш ми драсни някой и друг ред дали ти харесва мястото и кое те е впечатлило най-много.

Надявам се и снимките и поста да са те впечатлили, а ето тук и един бонус – влог от разходката ни с Йоанна до скалата – тъкмо докато си в YouTube канала ми можеш да се абонираш, за да гледаш и други видеа от пътуванията ми:

Другите социални мрежи, в които можеш да ме намериш са Facebook, Instagram и Twitter, а от скоро започнах да качвам повече неща и в Pinterest.
Много ще се радвам ако имаме възможност да си пишем в някой от тези акаунти, така че ако имаш въпрос, коментар или нещо друго, за което да си пишем не се колебай да ми драснеш един ред.

Хвърли едно око и на преднишната ми статия за пътувания – В подножието на Стара планина с гледка към Бухово, или пък ако скоро мислиш да ходиш из Родопите – ето една статия с моите любими места там – Родопите – любими кътчета, необятна природа и как да се откъснеш от света за няколко дни.

Остани себе си,
продължавай да създаваш и
до нови срещи в следващия пост!