В подножието на Стара планина с гледка към Бухово

Тази година едно от първите ни пътувания се случи още с първите дни на февруари, което си е доста яко при положение, че миналата го оставихме, чак за средата на март.
То с това време нито имаше сняг, за хубава снежна разходка, нито пък е вече пролет, за да се изкефим на разлистващите се дървета, но и на мен и на Йоанна тази разходка ни се отрази много добре.

Бухово се намира на 25 км от центъра на София на излизане по Ботевградско шосе. Караш 5 минути по магистралата за Варна и отбиваш на табелата за Яна. Още 5 минути и си там.
Това е мястото, където съм израснал и ходех на училище до 7 клас. Хиляди пъти сме обикаляли гората над града, с приятели още като деца и тъй като познавам района реших да заведа Йоанна да види това място.

Не, че е нещо толкова специално, тъй като не влязохме в гората толкова на дълбоко, но определено беше много приятно да се разходим сред 20 метровите борове. Редувахме открити пространства, за да ни напече слънцето в този така приятен и топъл ден със сянката на боровете и храсталаците наоколо.

Накрая разходката ни завърши с една шепа сняг успяла да се скрие в сенките и близо до нея едно полуостровче на скала, от което се разкриваше страхорна гледка. Признавам, че през пролетта, или есента, когато гората се обагри в различните нюанси ще е още по-красиво, но толкова много се радвам, че отидохме. Отрази ми се добре това разнообразяване на зяпането в монитора.

Надявам се с тази къса статия да подбудя и у теб желанието да се разходиш сред природата и да оставиш компютъра за малко. Ще ти се отрази страхотно, обещавам!

Бухово е малко градче, което още от самото начало при бензиностанцията е разделено на две от някогашната река Буховчица, сега звучно наричана “Канала” от местните… Ако продължиш по главния път ще преминеш през цялото населено място, което е малко над километър по дължина и веднага след голям площад ще можеш да видиш едно от интересните места – пистата.

Пистата е стара картинг писта, която в момента не функционира, но се е запазила доста, даже до колкото знам от време на време се организират някакви състезания. В повечето случаи обаче някой я ползва да тренира дрифтинг, или пък по-начинаещите в шофирането трупат опит по обратните ѝ завои.

Продължавайки нагоре вече влизаш в гората, където има “основен” път, който води навътре и след няколко стотин метра се разделя на други два. Първият води до бентовете, където при втория бент има масички с пейки и е много приятно за пикник, а втория, след леко изкачване, води до буховския манастир „Свети Архангел Михаил“.

Няма да влизам в детайли за всяко разклонение, тъй като има още няколко, от които едното е по-интересно, защото води до връх Мургаш (1,687м.), където има метеорологична станция. Гледката от горе в страхотна, ако няма облаци.

Както казах ние с Йоанна си стояхме по-близо до града, тъй като цялата рзходка беше около 3 часа. Ето няколко снимки от мястото, на което се заседяхме повече, но все пак не прекалено, че излезе студен вятър, който ни напомни, че е добре да се приберем преди залеза, за да не се провираме между дърветата по тъмно.

Бърз полет с дрона и обратно към града. Там останахме в апартамента на родителите ми и си сготвихме набързо, за да починем след разходката и да обмислим следващото ни пътуване, което ще е до малко по-далеч, а именно Йордания. Но за там ще вляза в детайли, когато се върнем.

Надявам се този пост да ти допада, а ако е така драсни ми коментар под него, или го сподели с приятели. Може и двете (;

Ако искаш да следиш по-изкъсо какво се случва в блога можеш да ме последваш в социалните мрежи, където споделям снимки, видеа и съвети от и за пътувания, фотография, видео заснемане и обработка: Facebook, Instagram, YouTube, Twitter.

Остани себе си,
продължавай да създаваш и
до нови срещи в следващия пост!

Можеш да прочетеш за някои от предишните ни пътувания ето тук:

Родопите – любими кътчета, необятна природа и как да се откъснеш от света за няколко дни

Родопи – Пътуване до един алтернативен свят със спиращи дъха гледки